Второ българско царство

Правила на форума
Тук, моля, да се придържате към фактологията. И да имате различно становище от общоприетото, нека е подкрепено с някакви факти.
Kalin
Мнения: 151
Регистриран на: Чет Апр 02, 2020 10:38 pm
x 24
x 30

Второ българско царство

Непрочетено мнение от Kalin »

Темата започва с края му, но пък точно той е най-много обвит в тайна. Името България остава на политическите карти на Европа, дори и в цвета на Османската империя чак докъм XVII в.
Какво точно се случва след падането на Видин и докога? Изворите са откъслечни и като че ли дори нашата историография, с някои изключения, не смее да повдигне завесата,
Статията по-долу разказва някои интересни неща. Струва си да се прочете цялата.
Съдбата на България след цар Иван Срацимир – разбиването на един мит

Изображение

Поколения наред българи бяха възпитавани, че краят на средновековната българска държава идва с превземането на Видин през 1396г. и пленяването на Иван Срацимир от султан Баязид. Този въпрос и неговото заключение, категорично намерено още от К. Иречек, задълго заляга в паметта ни.

Липсата на достатъчно извори довели до това не лишено от логика заключение на чешкия учен. Като резултат от работата в последните десетилетия на редица учени обаче се хвърли нова светлина около проблема с края на средновековна България. След задълбочени анализи на много историци, сред които двама търновски професори – Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев, с основание може да се твърди, че политическият живот на Видинското царство продължил до 1422г., а за последен български цар да се посочи сина на Иван Срацимир – Константин.

В подкрепа на това твърдения има серия от извори, които показват, че България като политическо понятие съществува и след 1396 г. Най-напред на ревизия може да се подложи още твърдението, че Иван Срацимир е детрониран през 1396г. По този повод Българската анонимна хроника от XV век ни казва следното:

„…Той (султан Баязид) залови и подчини цар Срацимир в 6906 г. (1397-1398 г.)”. Годината се потвърждава от още няколко сръбски извора, а влашкият монах Михаил Мокса добавя, че Баязид завладял само част от царството му „… пленил цар Срацимир, подчинил го и го направил данник.”

До разрива в отношенията между Баязид и Срацимир се стигнал след като последният подкрепил в известна степен Кръстоностния поход на унгарският крал Сигизмунд от 1396 г., който завършил с поражение за кръстоносците при Никопол. Неучастието на Срацимир, с армия в покрепа на Баязид, се разглеждало като неизпълнение на поетите васални задължения, което го превърнало в persona non grata и предопределило съдбата му. Срацимир бил заловен и изпратен „… в град Бруса свързан ( Григорий Цамблак)”, където и вероятно по-късно умира.
Цялата статия - на bulgarianhistory.org

Публикувай отговор